По повод 65–годишния юбилей на Езиковата гимназия в Ловеч (първата езикова гимназия в България) и 134–годишнината на Американския девически колеж в Ловеч (предшественик на Езиковата) КЪМ ВЪЗПИТАНИЦИТЕ НА УЧИЛИЩЕТО ОТ ДВАТА ПЕРИОДА НА НЕГОВАТА ИСТОРИЯ (ИСТОРИЯ В ТРИ ВЕКА) Здравейте! Обръщат се към вас учениците от клуб „Предизвикателствата на миналото и вдъхновението на настоящето”. Решили сме да издадем сборник с работно заглавие „БЛАГОДАРЯ!” Ние сме от 15-годишните прощъпулници, но се надяваме, че няма да приемете като наивна нашата молба. Даваме си сметка за разликата в годините, но всички вие сте били на нашата възраст тук и вярваме, че ще си спомните за магията, наречена МОЕТО УЧИЛИЩЕ В ЛОВЕЧ. Чувстваме се отговорни да продължаваме традициите, въпреки че времената са различни. В нашия клуб събираме и изследваме историята на училището чрез различни дейности, една от които се надяваме да бъде този сборник. Най-възрастната възпитаничка (на Американския колеж), с която се срещнахме, е на 94 години от Ловеч. Молим ви да споделите за какво бихте благодарили, като се връщате назад в спомените си. Убедени сме, че такъв формат на сборника ще даде възможност да съберем много искрени и истински случки, свързани с влиянието на училището и приятелствата, създадени в Ловеч, върху съдбата на всички вас - преживелите пет години от своята младост тук. Това високо пространство - на хълма – вече 134 години е свидетел на сияйни усмивки, на желание за знания, на смях и песни; на сълзи от притеснения, болка и щастие! Място, орисано само за младост! В своето осъществяване всички вие сте направили първите си стъпки, напускайки именно това пространство и тази школовка. Напишете ни къде живеете, какво работите или учите. С какво през житейския ви път е повлияло началото? Как са се развили взаимоотношенията ви? Споделете за срещите ви по света. Важно е всичко, носещо знака на Езиковата, което ще ни разкажете! Надяваме се да ни изпратите и снимки от вашето време тук. Може да се огорчите, че идеята ни дойде, като прочетохме едно признание пред съученици от края на миналия век, което ни изненада, но с искреността си е изключително предизвикателно. Поместваме го без името, тъй като не успяхме да открием автора, за да поискаме разрешение. Убедени сме, че ще ви въздейства, че ще пожелаете и вие да споделите вашите спомени! Кълна се... Посвещавам на съучениците си от *клас на Немската гимназия в Ловеч, випуск 1973 година по повод 35-я юбилей от завършване на Гимназията Много от вас не видях никога повече. Никога повече след един тъжен за мен бал в една хладна майска вечер в града на люляците. Питах се защо ли, а умните книги все казваха, че отношенията на съучениците са кармична работа. Доста години ми отне да разбера коя дума е антоним на „кармичен”. Няма да повярвате – оказа се „хармоничен”! Та си мисля… може би с вас, с които не сме се виждали от онзи последен майски ден, уроците ги научихме още там, през 5-те години в най-желаната и най-хубава гимназия. Наплатили сме си каквото е трябвало помежду и поради това не ни се е налагало да се срещаме отново. Благодаря ви за търпението и мъдростта и за ненакърнения спомен! А с други от вас… беше различно. Защото: Един от вас … беше голям началник в едно друго време. Помолих за съдействие за работа – в поделение на неговата организация в моя град. Тогава си беше такова време, казаните от началници думи тежаха. Не знам как стана, но никога не получих тази работа – някак си не стана. Човекът, когото взеха за мястото, в скоро време напусна; и през ум не ми мина да моля пак. После се срещахме понякога с теб, къде трезви, къде не съвсем. Не бях фактор, с който трябваше да се съобразяваш. Благодаря ти – ти ме научи на самопреценка. Горчеше, но беше важно. Една от вас … организира и осъществи единствената истинска среща на класа ни в едно забутано планинско селце с червена пръст и пак с такива топли червени сърца. Това беше единственият път, когато се усетих съпричастна. В личен аспект това беше и последната брънка в броеницата на щастливите ми дни. Благодаря ти – ти ме научи как да постъпвам, когато искам да засвидетелствам уважение. Научи ме също (без да искаш, обстоятелствата бяха такива) да съм нащрек за предупрежденията и сигналите, които невидимите сили ни изпращат. Една от вас …в един топъл септември ме остави на улицата - без квартира, без приятел и с нула идея как да се справя със ситуацията, защото не удържа дадената дума и отиде да живее в студентски общежития. Не че ме е питала, имам ли къде да спя и как ще се оправя. Тихомълком си беше уредила нещата, без да предупреди, без да каже, без да ме подготви. Не беше лошо това, лошото беше, че дори и след случката не намери време и начин да попита жива ли си, как си, намери ли си квартира, с кого живееш ... Беше… като да сте тръгнали на планина и изведнъж някой да те зареже в тъмен овраг или в дива урва и да си тръгне с компаса, храната и водата, без дори да се обърне. Беше… гадно. Държа ми дълги години. После, след много, много време, жени на по 50 и кусур, намерихме начин да поговорим за това. Казахме си каквото трябваше, и тържествено и много приятелски си обещахме да се видим пак – този път за други приказки. Нали не е изненада, че след всички обещания всъщност никога повече не се срещнахме пак след онзи разговор? Но благодаря – без теб нямаше да знам какво мога сама. С една от вас … бяхме приятелки. От гимназията. Нищо, че дойде в класа ни малко след нас. Уважавах я, отгледа две деца, докато ние все още триехме студентските скамейки. Била съм в дома й и на трапезата й. Познавах даже мъжа, с който вече не живееше. Случи се така, че нея първа (впрочем и единствена) помолих да преспим у тях със сина покрай кандидатстудентските изпити. Отказа ми. Сигурно е имала причина. Но ме заболя. Благодаря ти – ти ми показа как се цени собствено спокойствие. Този урок не успях да го науча особено добре, все още се сблъсквам с него; кога ли все пак ще се науча да обичам себе си колкото обичам другите? На рамото на една от вас … изплаках най-горещите си и горчиви осмомартенски сълзи и пак там се сгуших в голямото й горещо сърце. Благодарност! На нея съм простила една бяла, купена за бала чанта – бях помолила нейни близки за съдействие, като ученичка нямах много възможност да ходя до София, камо ли да пазарувам там. Когато ми я донесоха, краката ми се подкосиха - никога през живота си не бях виждала по-грозна чанта, сякаш нарочно е била избирана, за да бъде от грозна по-грозна. Гледах я и не вярвах на очите си. Балът чукаше на вратата, парите вече бяха похарчени, нямаше други за нова. Но си мисля също за нейната грижовност и сърдечност, за това, как ни къта под широкото крило на любовта си и как предано ни събира от година в година. Благодаря ти – понякога е по-важно да имам нечие рамо за сълзи, отколкото красива чанта за бала. Една от вас … зае мястото ми в университета. С по-нисък успех, но с предимство по еди кой си параграф. Тя беше самo дете и като всяко дете сигурно не е било леко да я отгледат… с работническата заплата от националния обект. А аз си спомням синята престилка на мама, с която изучи мен и сестра ми, и която не сваляше от гърба си, защото нямаше рокля. Тя също беше работник, само че обикновен. Та онзи списък на приетите, който за стотен път четях, не вярвайки на премрежените си от сълзи очи, онзи списък скърши нещо важно в мен - нещо съществено, иманентно присъщо ми; нещо, без което бях като ограбена. Не знам дали е имала щастливо студентство. Животът й поднесе разни изпитания и едва съвсем наскоро си дадох сметка, че и на нея трябва да благодаря – за две неща. Първо, защото попълненият с нейно име списък на СУ ме заведе в Търново, където много научих и прекрасни години преживях, и където срещнах най-добрите си приятели; където ми е било най-пълно. И второ – може би, измествайки ме от там, тя беше взела не само моето следване, но и – кой знае?- част от моята потенциална бъдеща съдба? Благодаря ти – имах прекрасна свекърва и - слава Богу! – имам прекрасен съпруг! С една от вас … ще остана завинаги дете. С нея не можеш да остарееш просто! Тя винаги намираше къде да ме сложи да спя в препълнения си хотел. С нея се смеехме. Тя беше там, където трябваше, за да не ми е празно и самотно в чужди градове. Тя умееше да е широка. Благодаря ти – от теб научих да се раздавам! Една от вас … отказа да отдели 15 минути за кафе след неизвестен брой години раздяла. Никога не се бяхме карали, а и кафето до този момент, макар и изрядко, си го бяхме пили по надлежен начин, и все на други места. А сега бях в нейния град, на конференция някаква. Засякохме се с неколцина от нашите. Предложих да се повидим малко. Каза, че вече има гости, една от нашия клас, и че тя ще спи у тях… и отказа. Изумях. Така и не разбрах защо не беше възможно да се видим трите за момент, независимо къде, та макар и у тях; аз си имах хотел, нямах намерение да я притеснявам. Благодаря – беше урок по безапелационност и решителност. И също урок да се науча да ми харесва в ъгъла. Един от вас … пое ангажимент и не го изпълни. Беше бизнес история. Благодаря ти – научи ме да не обсъждам важни неща с подпийнали. А допускайки грешката да ги обсъждам, после поне да не ангажирам близките си с напразни очаквания. Така че тук резултатът е мултиплициран. Някои от вас … помолих за помощ – квартира за сина ми, когато му трябваше, и работа за мен, когато на 52 останах без. Не бях преценила, че не съм ви приоритет. Благодаря ви – научихте ме да се справям сама. Много от вас … срещах по различни поводи, на различни места и след различен брой ракии. В сърцето ми останаха скърбите ви, болките, радостите, надеждите и спомените ви. Доброто помня, злото простих. Но не съм забравила. Лечението на младежките ми илюзии беше дълго и болезнено, част от отговорността за това се пада и на мен. Благодаря ви – беше урок по съзряване. От всички вас … искам прошка за причинените грижи и безпокойства. На всички вас … от сърце желая здраве, любов, вдъхновение! Нека светлината и мъдростта осветяват пътя ви и любовта да ви е мерило! С обич и благодарност: Една от вас Това е един по-различен и – няма спор - достоен начин на благодарност. Който е учил в Езиковата, намира подходящите думи и смелостта да каже нещата, както ги усеща, и силата да благодари дори за горчивия опит от взаимоотношенията си с другите. Разбира се, имаме много примери, които не носят горчилка, а топлота и признание за протегната ръка, превръщащи в реалност думите от песента: „…ще сторя аз за теб, каквото мога…”! Ето и някои от тях: „Животът ни разпръсна, но винаги ни е мило да се видим, винаги сме готови да си помогнем един на друг и да си спомним с благодарност за ония чудесни години.” Антоанета Дамянова (І випуск – френски отдел) „Всеки от нас пое по своя собствен път, запазвайки дълбоко в сърцето си едно малко кътче за Ловеч. Кътче, превърнало се в постоянен източник на топлина, която залива широките ни усмивки, когато животът кръстосва нашите пътища в случайни срещи с „някой съученик от Ловеч”. При това за нас тази дума има също специфичен смисъл – тя не говори, че обезателно сме учили в една паралелка, в един отдел или сме от един и същи випуск; тя изразява много повече – принадлежността ни към голямото и задружно семейство на Езиковата в Ловеч.” Димитър Калинов (І випуск – немски език) „Благодарим Ви, учителю Андрейчев, че ни дадохте професия, чрез която живеем, чрез която вдъхновено спомагаме да се извисява духовният ръст на нашия народ! Благодарим Ви!” Банко Банков – артист (V випуск – френски език) „Преподавателите и възпитателите ни винаги живееха с нашето неспокойно ежедневие. Някои използваха своя дългогодишен педагогически опит, други ни увличаха с младежкия си ентусиазъм, но всички намираха път към сърцата ни. Колкото и многократно да им благодарим, няма да бъде достатъчно. Дано делата ни са най-добро признание за тяхната обич и всеотдайност!” . Искра Митева (ІV випуск – английски език) „Познавам отдавна момичета, за които съвсем скоро разбрах, че са завършили гимназиите с преподаване на френски език във Варна и на английски език в София. А ги заобикнах от първите думи, от първите прояви. Чувствах някакво сродство помежду ни. Изглежда, макар редица традиции да са избледнели или непреминали от СУЧЕ – гимназията-майка – към нейните разклонения в различните градове, ЛОВЕШКИЯТ ДУХ продължава да шества. /…/ Аз ви търся всеки ден…/…/ Откривам ви по чистите, искрени очи. Очи, които се смеят; очи, които плачат не от поза. /…/ Откривам ви по треперещите, набръчкани ръце на мъдростта. Привлечена съм от добротата на вашите ръце, които разделят с мен пътьом къшей хляб. /…/ Благодаря ви, че ви има!” Сидония Пожарлиева (І випуск – френски език) „За издръжливостта и оптимизма благодаря на моето училище. Благодаря му и за това, че ме научи да не приемам чуждото мнение на доверие, да се съмнявам дори в аксиомите, т. е. да мисля. /…/ За стремежа към красота и съвършенство, за пречистващия, момчешкия смях, благодаря на моето училище. И за колко неща още имам да му благодаря! За приятелството и другарството, на които ме научи. За първата любов. За майските вечери, изпълнени с дъх на цъфнали люляци, с мечтателно съзерцание на Осъма и с луди, опияняващи планове за бъдещето. За сбъднатите планове. За всичко!” Константин Иванов (V випуск – фр. език) „В нашето време е вложена частица и от езиковската закалка – от там, където, пълнокръвен и млад, животът пулсира в жилите на следващите поколения. Прогледнали в Ловеч, очите гледат все напред. Благодаря, мое училище!” Милан Миланов (VІ випуск – френски език) Съвсем тенденциозно приложихме спомени предимно от първите випуски на Езиковата, за да провокираме следващите да разкажат своите истории. Няма съмнение в думите на много от вас, че навсякъде по света Езиковата „отваря врати” – когато непознати взаимно разберат, че са нейни възпитаници, непременно се подкрепят. Очакваме да се включите със своите случки, за да се осъществи идеята за сборника. Ценно е вашето отношение - от дистанцията на времето - към училището, към учителите, към Ловеч, но не забравяйте, че още по-ценно е отношението помежду ви, след като сте тръгнали по широкия свят – изпитанията на приятелствата, протегнатите за помощ ръце, индивидуалните ви болки или успехи, свързани с принадлежността ви към общността на Езиковата… Като допълнение привеждаме само един факт от настоящето, за да не останете с впечатление, че днес добротворството тук е загърбено: още с откриването на тази учебна година - с множество и разнообразни дейности училищната общност се включи в кампания за събиране на средства за скъпото лечение на Ангел от неотдавнашен випуск. С благодарност той подчертава силата на приятелството и всеотдайността на езиковци. Посланието ни към вас излезе твърде дълго, но държахме да обясним защо е важно да се включите – за да съхраним ДУХА на ЕЗИКОВАТА. Вероятно някои от хората, за които ще ни пишете, не са между живите, но те са също част от него. Включихме и периода на Американския колеж, защото – уверяваме ви – от проучванията, които направихме, сме убедени, че почти всички традиции сега, водят началото си от това време. *Не се обръщаме официално към вас – с главно „В”, защото винаги ще сте част от нас, т. е. част от общността на училището с дълголетни традиции. Не отлагайте дълго вашия отговор! Знаем, че сте много заети, но нали си спомняте нашата максима: „Ако има нещо спешно да се свърши, дай го на зает човек. Той ще съумее да се организира!” На това сте научени още от училище. И спокойно – ако в бързината допуснете някакви грешки, ние ще ги коригираме А и много от вас отдавна не пишат често на български (Молим ви да не приемате последните изречения като обида, просто не желаем да има каквато и да е пречка в желанието да ни пишете!) Изпращайте вашите отговори на e-mail: ana_nt54@abv.bg Срок: краят на ноември 2014 С УВАЖЕНИЕ, РЕСПЕКТ И ПРИЯТЕЛСКИ ПОЗДРАВ: / Клуб „Предизвикателствата на миналото и вдъхновението на настоящето” с р-л Ана Андреева/ П.П. И една голяма молба – да изпратите нашето послание на езиковците, с които имате връзка по e-mail, Facеbook и т.н. Нека достигне колкото е възможно до повече хора от различни випуски!
von Facebook:
Ana Andreeva
